Блогът на Васко Шарланов

01. Intro / Blood, Fire, War, Hate
02. Doom
03. Prophecy
04. Primitive
05. Seek ‘N Strike
06. Enemy Ghost
07. Tribe / Umbabarauma
08. Mars / Marc Rizzo guitar solo
09. Refuse / Resist (Sepultura) / Sanctuary (Cavalera Conspiracy)
10. Carved Inside
11. L.O.T.M.
12. Molotov
13. Drums
14. Troops Of Doom (Sepultura)
15. Wasting Away (Nailbomb)

Encore 1:
16. Moses (with Hornsman Coyote)
17. Unleash (with Richie Cavalera)

Encore 2:
18. Jumpdafuckup
19. Eye For An Eye
- Children Of The Grave (Black Sabbath – part, instrumental)
- Creeping Death (Metallica – part, instrumental)

Уоу! Уникално  (или може би UNOкално ) ! Uno е прототипен мотоциклет изглеждащ малко като “от бъдещето” , но в действителност си е съвсем от нашето време, при това направен от 18-годишен (!) канадец. Понеже няма смисъл да обяснявам в подробности след като други са се погрижили вместо мен , повече информация и снимки може да намерите тук : http://www.motorcyclemojo.com/articles/the-uno/ . А това е официалният и все още доста скромен сайт: http://www.the-uno-tomorrows-transportation.com/ .

Интересен цитат от “Motorcycle Mojo” относно управлението на Uno:

” The Operation of the Uno

Operation of the 54.4 kg (120 lb) machine is simple, in fact it’s so simple there are no controls except for an on-off switch. To go forward you simply push your body weight forward to tilt the machine. To back up, just lean back on the seat to tilt it backwards and back it goes. The farther you lean, the faster it accelerates. The gyro tells the ECU how much to accelerate and that in turn delivers the proper amount of current to the electric motors, one for each wheel. “

P.S. : Дизайна на Uno междудругото е правен на моята любима програмка - Google SketchUp !

Току що си инсталирах последната придобивка - Creative X-Fi Xtreme Music Sound Blaster и съм супер доволен от резултата, който слушам сега ! Да знаете само как звучи Audioslave през новата саунд карта! Уоу !!! На светлинни години пред вграденото аудио на дъното! При това колонките ми не са кой знае какво - Creative 5.1 Inspire T6100 и пак звука е не-ве-ро-я-тен! Радост за ухото на всеки меломан ! От всички безброй дейности, които извършвам на компютъра ми, най-много слушам музика, защото каквото и да правя, винаги съм си пуснал за фон любимата музика. Чудя се как не си взех по-рано по-читава саунд карта ! Разликата определено си струва!

В началото на седмицата завърши провелия се за трета поредна година арт конкурс Ceresit ( http://www.ceresitart.com/ ) . Тази година задачата беше да се реновира фасадата на снимката по-горе и да се предложи как тя би могла да се превърне в произведение на изкуството.

Ето и моето решение, с което спечелих поощрителна награда в конкурса ( изтегли в по-голям pdf формат) :

КОНЦЕПЦИЯ
В предложеното решение за реновиране на фасадата са използвани за основа материали, типични за традиционната българска архитектура - камък, дърво и бяла мазилка. За да се покрият високите съвременни изисквания за енергоефективност, е приложена фасадната система Ceretherm с 10 см топлоизолация. Допълнително са монтирани пред парапетите на терасите соларни панели за производство на битова електроенергия и топла вода.
За да се превърне в произведение на изкуството, на фасадата е монтирана сложна пластика върху лека окачена метална конструкция. Тя придава модерна футуристична форма на фона на традиционните материали по фасадата. Тъй като се намира на главна улична артерия и привлича вниманието, футуристичната пластика е удобно място, на което може да се апликират реклами, които биха спонсорирали обновлението на цялата фасада.

Тази сряда беше открита изложбата на сър Норман Фостър в Националния Музей за Чуждестранно Изкуство (зад Александър Невски) . Каквото и да кажа за изложбата и за един от любимите ми архитекти ще бъде малко, така че бързо бягайте да я разгледате. 15 януари не е чак толкова далеч, а след това и да искате няма да може да се насладите на изложбата. Самият Норман Фостр лично (!!!) присъстваше на официалното откриване на изложбата, но за мое наистина много огромно съжаление, откриването не беше достъпно за “простолюдието”, а само с покани. За това пък следобеда имаше една много впечатляваща лекция на Спенсер де Грей в Аула Максима на УАСГ. Спенсер де Грей е един от главните проектанти във “Foster+Partners” и шеф на дизайн отдела на проектантското бюро на сър Норман Фостър. Лекцията общо взето припокри това, което може да се види в изложбата, но все пак коментар от “извора” е винаги добре дошъл.

Интересното на изложбата беше и разкриването на един нов проект на нашето черноморие - Black Sea Gardens. Повече информация ето тук - на сайта на Foster and Partners. Проекта е интересен, но е още в много начален градоустройствен етап. Съмнява ме малко как ще се реализира концепцията “без коли” и “без сеч”. Иначе Carbon-free енергоефективност звучи добре .

 Не бих могъл да го кажа по-добре… прочетете статията на Добри Божилов:

 http://www.komentari.com/content/view/22/2/

Отдавна не съм се спирал на това мое местенце  . Доста водa изтече от тогава и сега изобщо не остава време за това мое занимание. На този етап нещата в сайта остават в дългосрочен зимен сън   , но се надявам в последствие пак да намеря време да пиша по-честичко.

Нещо се позагубих последния месец и половина и настъпи кратка суша в блога ми . Не че нямаше поводи за писане (например 2 незабравими концерта на Ill Nino и Marilyn Manson ), но просто времето беше прекалено оскъдно дори и за писане в блога. Нормално…все пак през това време мина сесията и две практики (по Сградостроителство и Геодезия). А остатъка от малкото ми свободно време беше запълнено с лятна работа по специалността. Все пак отделих малко време тази вечер да кача няколко нови рисунки (всъщност не чак толкова нови, но просто не съм ги качвал до сега ),

…както и няколко макета:

… и проекта ми за богата еднофамилна къща от втори курс

… снимки на макета на проекта ми от първи курс за свободна сградна композиция:

… и обновен постер с чертежи на проекта ми за бунгало от втори курс.

Може да разгледате по-обстойно обновленията на проеките в страниците в страничния панел или след като кликнете върху някоя от картинките.

Това е един наистина впечатляващ проект, на когото попаднах четейки онлайн дизайн списанието Dezeen, където може да видите още няколко снимки от сградата. Става дума за Manchester Civil Justice Centre, проектиран от австралийските архитекти Denton Corker Marshall. Центъра е почти завършен.

А това по-долу е поглед към страничната фасада. Винаги съм харесвал подобни “килимообразни” решения. Фасадните слънцезaщитни панели също са много интересни.

Ето и няколко картинки от сайта на архитектите. Чувството да се намираш отдолу пред сградата сигурно е спиращо дъха. Между другото и в други примери съм срещал подобен подход в сгради на съдилища - визирам огромните конзоли, който сякаш надзирават хората отдолу. Един вид “законът е над всичко’ :D.

Разрезът на сградата по-долу дава много любопитна информация (ето и малко по-висока резолюция с по-ясни надписи). Всички помещения са проектирани с мисълта максимално да се оптимизирана достъпа на светлина, естествената вентилация и цялостния външен вид. Има двойна окачена фасада с въздушен проветряем слой - доста честа практика в административните сгради от висок клас, където енергоефективността е от значение. В средата се намира и вертикален пробив за свеж въздух. Множеството отражатели на дневна светлина са също доста сполучливи. Инсталациите са прокарани през двойната подова конструкция.

Най-обща концепция за функционалното решение.

Интериор.

Скица.

KoЯn показаха обложката на новия си албум, който излиза в края на лятото. За сега си няма име и е твърде вероятно да остане така до края. Арта на обложката е супер, но за албума съм доста песимистично настроен. Има три песни от албума, които се въртят из мрежата, но не са особено грабващи. Дано останалата част от албума да е по-добра.

Като стана дума за музика, новият албум на Marilyn Manson също е леко разочароващ - по на балади отиват повечето песни. Общо взето единственото ново по-интересно, което съм слушал напоследък, е новият албум на Arctic Monkeys - Favourite Worst Nightmare. Прекрасен! Албума си струва дори само заради пилотната песен Brianstorm. Напоследък доста съм се “зарибил” по indie rock-a .

А сега точно пък подгравям за скорошния концерт на Ill Nino, слушайки албума им One Nation Underground. Последният им дългосвирещ албум от 2005-та съдържа едни от любимите ми песни на Ill Nino. Доста по-тежък е (има и някои откровено hardcore песни, втората половина на Тurns To Gray примерно страшно ми напомня на Hatebreed), но в същото време отново си има и по някоя мелодична част ала класик Ill Nino и разбира се много добри текстове. Дано всичко това да продължи в съвсем скоро излизащият Enigma. Единствената песен от там, която може да се чуе за сега, The Alibi Of Tyrants, дава добри надежда за крайния резултaт :).